Allegory of John of the Fountain:
'via Blog this'
"Имал съм много връзки в живота си. Всеки път те приключват по един и същи начин. Ставам вечер, събуден от някакъв сън, който не помня. Отивам в банята, поглеждам се в огледалото и разбирам, че в спалнята ми има някаква жена, която не е моята любов. Просто губиш усещането, че си се влюбвал някога в този човек - за секунда се случва. В тези минути осъзнаваш, че някой някъде търси точно теб. Разбираш, че си като задрямал в някакъв мимолетен сън, който те бави по пътя ти към истинската любов. Всеки път се заблуждаваш, че си я открил и не спираш да се надяваш. Казваш си: „Тя е!“ и след няколко години се будиш с пълното съзнание, че това, което си жадувал, не се е случило. Дори не помниш, какво се е случило. Но не си забравил точната, конкретната жажда за онова, което някога си вкусил – плътта на сродната ти душа. И ако не намериш сили да се разделиш с този човек, който е в другата стая на спалнята ти, в този миг обричаш още двама души да се будят цял живот по този начин. Онези, които търсят и теб и нея. " Р. Гизгинджиев
Subscribe to:
Posts (Atom)